зурла
Облик
зурла (български)
ед.ч. | зур·ла | |
---|---|---|
членувано | зур·ла·та | |
мн.ч. | зур·ли | |
членувано | зур·ли·те | |
звателна форма | зур·ло |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Предната част на главата на прасе, на която са разположени ноздрите и устата.
- Турски дървен духов инструмент.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
зурлест