муцуна

муцуна (български)

муцуна ±
ед.ч.		му·цу·на
ед.ч.	членувано	му·цу·на·та
мн.ч.		му·цу·ни
мн.ч.	членувано	му·цу·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Уста и челюсти при животните.
Прен. Лице, мутра.

Етимология

От нгр. μουσούνα „муцуна“, заета от итал. musone „нацупен човек, сърдитко“, произв. на muso „муцуна, зурла“ със съответствия във фр. museau (> англ. muzzle), исп. muso, прованс. mus, от къснолат. *musa, вероятно от герм. произход.

Фразеологични изрази

Превод

английски: muzzle^(en)
арабски: [[]]
арменски: [[]]
африкаанс: [[]]
белоруски: [[]]
гръцки: μουσούνα^(el)
датски: [[]]
есперанто: [[]]
естонски: [[]]
иврит: [[]]
индонезийски: [[]]
ирландски: [[]]
исландски: [[]]
испански: [[]]
италиански: muso^(it)
китайски: [[]]
корейски: [[]]
латвийски: [[]]
латински: [[]]
литовски: [[]]

немски: [[]]
норвежки: [[]]
персийски: [[]]
полски: [[]]
португалски: [[]]
румънски: [[]]
руски: морда^(ru)
словашки: [[]]
словенски: [[]]
сръбски: [[]]
тайландски: [[]]
турски: [[]]
унгарски: [[]]
фински: [[]]
френски: museau^(fr)
холандски: [[]]
хърватски: [[]]
чешки: [[]]
шведски: [[]]
японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

муцунка, муцка