земемер
Облик
земемер (български)
ед.ч. | зе·ме·мер | |
---|---|---|
непълен член | зе·ме·ме·ра | |
пълен член | зе·ме·ме·рът | |
мн.ч. | зе·ме·ме·ри | |
членувано | зе·ме·ме·ри·те | |
бройна форма | зе·ме·ме·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Специалист прилагащ методите и техническите средства на геодезията за измерване на части от земната повърхност и изготвянето на проекти свързани със земеразделянето, проектиране на пътища и използването на земята.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|