топограф
Облик
топограф (български)
ед.ч. | то·пог·раф | |
---|---|---|
непълен член | то·пог·ра·фа | |
пълен член | то·пог·ра·фът | |
мн.ч. | то·пог·ра·фи | |
членувано | то·пог·ра·фи·те | |
бройна форма | то·пог·ра·фа | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Специалист, прилагащ методите и техническите средства на геодезията, за измервания на част от земната повърхност и нейното изобразяване на план или карта с информация за хоризонталната ситуация и вертикалното положение на терена.
Етимология
- от гръцки topográphos
Фразеологични изрази
Превод
|
|