жуля
Облик
жуля (български)
Сегашно време | жу·ля |
---|---|
Мин. св. време | жу·лих |
Мин. несв. време | жу·лех |
Повел. наклонение | жу·ли |
Мин. страд. причастие | жу·лен |
Мин. деят. св. причастие | жу·лил |
Мин. деят. несв. причастие | жу·лел |
Сегашно деят. причастие | жу·лещ |
Деепричастие | жу·лей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 173, несвършен вид
(класификация — ?)
- Трия, претривам кожа или друга повърхност.
- Търкам силно някаква повърхност обикн. за изчистване от нещо. [1]
Етимология
Сродни форми: сърбохърв. жулити „дера“, словен. žuliti „търкам усилено; дъвча“, рус. жулить „режа“, жарг. жулик „малък остър нож; ученик на престъпник“. Праслав. *žuliti „трия, търкам“, свързан с гуляя.
Фразеологични изрази
Синоними
- ожулвам, охлузвам, обелвам, протривам
- бия, набивам, шляпам, нашляпвам, шибам, нашибвам
- протърквам
- причинявам остра болка, щипя, смъдя
- търкам, изтърквам, изжулвам, лъскам, излъсквам
Превод
|
|