шибам
шибам (български)
| Сегашно време | ши·бам |
|---|---|
| Мин. св. време | ши·бах |
| Мин. несв. време | ши·бах |
| Повел. наклонение | ши·бай |
| Мин. страд. причастие | ши·бан |
| Мин. деят. св. причастие | ши·бал |
| Мин. деят. несв. причастие | ши·бал |
| Сегашно деят. причастие | ши·бащ |
| Деепричастие | ши·бай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
(класификация — ?)
- Удрям, бия с нещо дълго и тънко, но жилаво, еластично, което държа в ръце.
- Прен. Жарг. Правя секс.
Етимология
старобълг. шибати μαστίζειν (Супр.) Праслав. *šibati, *šibiti „мятам, бия“ (сърбохърв. шибати, шибам, словен. šibati, šibam, чеш. šibati, слов. šibаť „шибам“, г.-луж. šibały „игрив, лукав“, ст.-рус. шибати „бия, гърмя, поразявам“, рус. шибать, шибить „хвърлям, бия“, шибкий „бърз“, укр. шибати, белорус. шыбаць „мятам“). Предвид специфичното си значение „бия, налагам с камшик“ срв. пол. szyb „предмет, летящ със свистене във въздуха“, szybem „като стрела“, д.-луж. šуbа „метла, камшик от брезова клонка“) би следвало да се предположи заемане от иран. *xšwīb- ( авест. xšuuaēβa- „който шиба“, согд. xwšyp „камшик“, вах. ṣ̌ыp-/ṣ̌ыvd- „удрям, шибам“, rəšыp/rəšip „камшик“ (*fra-xšwaipa-) шугн. x̣ēb-/x̣īvd- „бия“, свързани със староинд. kṣip- „мятам, налагам с оръжие“, kṣipaṇí- ж.р. „камшик“.
Фразеологични изрази
Синоними
- удрям, бия, набивам, шляпам, пляскам, бъхтя, пердаша, напердашвам, бруля
- блъскам, тласкам, отнасям, изхвърлям, изтласквам, натрупвам
- нанасям удар, залепям плесница
- ромоля, бълбукам, потраквам, плющя
Превод
|
|