вид

вид (български)

вид ±

ед.ч.		вид
	непълен член	ви·да
	пълен член	ви·дът
мн.ч.		ви·до·ве
	членувано	ви·до·ве·те
бройна форма		ви·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

Старобълг. видъ.

свързан е с ие. *ueid-u-: лит. veidas „лице“, староинд. vedas „знание“, старогръц. εἶδος „изглед“.

Превод

английски: kind (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: είδος (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Art (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: ulkonäkö; laji, laatu; aspekti френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• изглед, форма, облик, външност, каяфет, физиономия, лик, лице, черти, образ, фигура
• израз, изражение
• фаза, състояние, положение
• маниер, стил, природа
• сорт, род, порода, разновидност, група, тип, подразделение, чешит
• гледка, илюстрована картичка
• категория, класа, качество, степен на отличие
• облекло, тоалет, фасон
• подобие, прилика
• манталитет
• порядък
• семейство
• оригинал, прототип
• търговска марка
• очертание
• система, начин
• характер, особеност, индивидуалност