манталитет
Облик
манталитет (български)
ед.ч. | ман·та·ли·тет | |
---|---|---|
непълен член | ман·та·ли·те·та | |
пълен член | ман·та·ли·те·тът | |
мн.ч. | ман·та·ли·те·ти | |
членувано | ман·та·ли·те·ти·те | |
бройна форма | ман·та·ли·те·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
книж. Съвкупност от начини, по които един индивид или социална група действат, мислят, усещат и възпримат света в зависимост от традициите, културата и социалните структури на дадено общество.
Етимология
от лат.“ум, начин на мислене”
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- нрав, разбиране, схващане, мироглед, умозрение, мисловност
- дух, съзнание
- род, вид, категория, качество