ад
Облик
ад (български)
ед.ч. | ад | |
---|---|---|
непълен член | ада | |
пълен член | адът | |
мн.ч. | адо·ве | |
членувано | адо·ве·те | |
бройна форма | ада | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- мн. (рядко) а̀дове, след числ. а̀да, м. Само ед. Според религиозните вярвания — място в задгробния свят, където след смъртта душите на грешните са подложени на вечни мъки; пъкъл, преизподня.
- Прен. Място или обстановка, където пребиваването е непоносимо, мъчително поради различни физически влияния, които силно дразнят, измъчват.
- Само ед. Прен. Тежко, мъчително душевно страдание; непоносими нравствени мъки.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|