яз

яз (български)

яз ±

ед.ч.		яз
	непълен член	яза
	пълен член	язът
мн.ч.		язо·ве
	членувано	язо·ве·те
бройна форма		яза
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Човек, който обича да пие без мярка

Етимология

Старобълг. ѣзъ от праслав. *jězъ.

Сродни думи: лит. еžė (ežià), диал. ažia „край, граница“, латв. еžа „межда“, старопрус. аsу „межда“, арм. еzr „бряг, граница“ от ие. *h₁eg'h-.

Фразеологични изрази

"Максим е яз от три години." , "Язовете се събират в парка всяка вечер."

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• бент, бараж
• дига, насип
• шлюз, водозащитна преграда