щекотлив
Облик
щекотлив (български)
ед. ч. | м. р. | ще·кот·лив | |
---|---|---|---|
непълен член | ще·кот·ли·вия | ||
пълен член | ще·кот·ли·ви·ят | ||
ж. р. | ще·кот·ли·ва | ||
членувано | ще·кот·ли·ва·та | ||
ср. р. | ще·кот·ли·во | ||
членувано | ще·кот·ли·во·то | ||
мн. ч. | ще·кот·ли·ви | ||
членувано | ще·кот·ли·ви·те |
Прилагателно име, тип 76
- Който е труден, деликатен, изисква особено внимание и такт.
Етимология
Фразеологични изрази
Щекотлив въпрос. <рус.>
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|