шиптър
Облик
шиптър (български)
ед.ч. | шип·тър | |
---|---|---|
непълен член | шип·тъ·ра | |
пълен член | шип·тъ·рът | |
мн.ч. | шип·тъ·ри | |
членувано | шип·тъ·ри·те | |
бройна форма | шип·тъ·ри | |
звателна форма | шип·тъ·ре |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- дисо Албанец.
Етимология
От алб. shqiptar „орлов син“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|