ст.-бълг. шатьръ σκηνή (Жит. Кирил, Г. Амартол). Думата е общославянска и възлиза към араб. شادِر [šāder] „шатър“, а не към тюрк. čаdїr , което съдържа -ч-, а не -ш- (заемане от унг. sátor или казах. шатыр е невъзможно, а унг. форма е вероятно заета от слав.). Араб. < перс. čаtr „заслон, палатка“ < ст.-инд. chattra- „заслон, слънчобран, чадър; вид гъба с голяма гугла“, производна на chad- „покривам, засенчвам“. Перс. и ст.-инд. форма не са сродни (в перс.dt > st, т.е. би се очаквало *čаstr). От същия произход е и турцизмът чадър.
