шапка
Облик
шапка (български)
ед.ч. | шап·ка | |
---|---|---|
членувано | шап·ка·та | |
мн.ч. | шап·ки | |
членувано | шап·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
старобълг. *шапка в шапкы фрѫшскыѫ „френски шапки“ (Грамота на Мирчо Велики, 1413 г.). Заета по времето на кръстоносните походи от диал. старофр. chappe, фр. chapeau < лат. cappa „плащ с качулка“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|