шавар
Облик
шавар (български)
ед.ч. | ша·вар | |
---|---|---|
непълен член | ша·ва·ра | |
пълен член | ша·ва·рът | |
мн.ч. | ша·ва·ри | |
членувано | ша·ва·ри·те | |
бройна форма | ша·ва·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Вид трева по мочурливите места, Scirpus.
Етимология
Сродни форми: пол. szuwar, рус. шувар „вид блатно растение, Sрhаеrососсus“. Има 2 варианта за обяснение:
- Заета от южнонем. диал. с начално š- вм. s-, срв. ст.в.нем. sahar, ср.в.нем. sаhеr „тръстиково растение“, за промяната h > v, виж явор. Германските форми (< прагерм. *sagjo(z), представено и в староангл. secg, англ. sedge, нем. Segge „шавар“) са сродни с келтски форми, представени в уелс. hesg, старокорн. heschen, брет. hesk, староирл. seisc „тръстиково растение с остри листа“ (< пракелт. *sek-skeh2).
- Прабългарски произход, срв. тур. saz „тръстика“, но това се натъква на фонетични мъчнотии. Евентуално може да става дума за тюрк. *sibri/*sivri „остър“ в ст.-тюрк. süvri, тур., азерб. sivri, чуваш. шĕвĕр [šǝwvǝwr], срв. названието на блатно растение острица, тъй като цветовете на това растение имат заострена форма.
Фразеологични изрази
Превод
|
|