чудо
Облик
чудо (български)
ед.ч. | чу·до | |
---|---|---|
членувано | чу·до·то | |
мн.ч. | чу·де·са | |
членувано | чу·де·са·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 60
Необикновено, свръхестествено явление. Нещо поразително, което удивлява със своята изключителност и необичайност. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|