чугун
Облик
чугун (български)
ед.ч. | чу·гун | |
---|---|---|
непълен член | чу·гу·на | |
пълен член | чу·гу·нът | |
мн.ч. | чу·гу·ни | |
членувано | чу·гу·ни·те | |
бройна форма | чу·гу·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- желязо-въглеродна сплав със съдържание на въглерод (С) от 2,14% до 6,67%
Етимология
От рус. чугун < тюрк.
Фразеологични изрази
Превод
|
|