честен
Облик
честен (български)
ед. ч. | м. р. | чес·тен | |
---|---|---|---|
непълен член | чес·т·ния | ||
пълен член | чес·т·ни·ят | ||
ж. р. | чес·т·на | ||
членувано | чес·т·на·та | ||
ср. р. | чес·т·но | ||
членувано | чес·т·но·то | ||
мн. ч. | чес·т·ни | ||
членувано | чес·т·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
почтен; човек, който не лъже
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- почтен, пристоен, коректен, съвестен, добродетелен, справедлив, безкористен, безукоризнен, достоен, доблестен, непокварен, неподкупен
- верен, предан, искрен, сърдечен
- праволинеен, целенасочен
- истински, неподправен
- добър, уважаем, достопочтен
- лоялен, всеотдаен, напълно предан на партията
- прав
- чист, невинен, благоприличен
- благороден
- ясен, недвусмислен, прям
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|