чеп
Облик
чеп (български)
ед.ч. | чеп | |
---|---|---|
непълен член | че·па | |
пълен член | че·път | |
мн.ч. | че·по·ве | |
членувано | че·по·ве·те | |
бройна форма | че·па | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Чепът е изработено от дърво конусовидно приспособление за запушване на отвори , запушалка, дървена тапа.
- Жаргон- Обидна дума изразяваща некадърност, неспособност да се свърши една лесна и проста работа- " От тебе и чеп за зеле не става!
Етимология
Предвид разпространието на думата в останалите слав. езици следва да се смята за стара заемка от тюрк. *čï:p „клон“. Сродни думи: тур. çubuk, татар. чыбык „прът“, узб. chiviq, уйг. чивиқ, туркм. чыыбық, казах. шыбық, хакас. сымых „клонче“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|