часовникар
Облик
часовникар (български)
ед.ч. | ча·сов·ни·кар | |
---|---|---|
непълен член | ча·сов·ни·ка·ря | |
пълен член | ча·сов·ни·ка·рят | |
мн.ч. | ча·сов·ни·ка·ри | |
членувано | ча·сов·ни·ка·ри·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | ча·сов·ни·ка·рю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
Часовникарят е специалист по ремонт на часовници. Често пъти часовникарите притежават и магазин, в който освен специализираната услуга, предлагат за продажба и нови часовници.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|