чар
Облик
чар (български)
ед.ч. | чар | |
---|---|---|
непълен член | ча·ра | |
пълен член | ча·рът | |
мн.ч. | ча·ро·ве | |
членувано | ча·ро·ве·те | |
бройна форма | ча·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
Етимология
Старобълг. чаръ „магия“.
Сродни думи: лит. keras „магия“, староинд. karōti „прави“, перс. čār, авест. čārā „средство“ от ие. kwēr-o-.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- прелест, хубост, красота, великолепие, очарователност, очарование, обаяние, омая, омайност, вълшебство, привлекателност, приветливост, чаровност
- магия, романтика
- омагьосване, интерес
- пленителност