чапкънин
Облик
чапкънин (български)
ед.ч. | чап·къ·нин | |
---|---|---|
непълен член | чап·къ·ни·на | |
пълен член | чап·къ·ни·нът | |
мн.ч. | чап·къ·ни | |
членувано | чап·къ·ни·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | чап·къ·ни·но |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18
женкар, коцкар, развратник, разпуснат човек, уличник
Етимология
от турски capkin
Фразеологични изрази
Превод
|
|