чай

чай (български)

чай ±
ед.ч.		чай
	непълен член	чая
	пълен член	ча·ят
мн.ч.		ча·е·ве
мн.ч.	членувано	ча·е·ве·те
бройна форма		чая
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 28

Ароматно растение от Азия, от което се правят тонизиращи напитки.
Листата на това растение, обикновено изсушени, ферментирали, стрити и пакетирани.
Напитка от това растение, чиста или с примеси, обикновено гореща.
Напитка от лечебно растение.
прен. Време за пиене на тази напитка.
Прием, на който се поднася тази напитка.

Етимология

кит. 茶, в най-разпространените се произнася „ча“; оттам хинди/урду, бенгалски, португалски, рус. и японски; в бълг. вероятно през тур. от арабски.

В говорения в района Сямън (Амой) диалект на езика мин се ползва формата „те“ и оттам при износа в исп. и англ. В някои (като корейски, чешки) се използват паралелно думи от двете изходни форми.

Фразеологични изрази

Превод

албански: çaj^(sq)
английски: tea^(en)
арабски: شاي^(ar)
арменски: թեյ^(hy)
африкаанс: tee^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: гарбата^(be)ж. р.
бретонски: ^(br)
виетнамски: trà^(vi)
грузински: ჩაი^(ka)
гръцки: τσάι^(el)
датски: te^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: tè^(it)м. р.
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: Tee^(de)
норвежки: te^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: чай^(ru)м. р.
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: čaj^(sk)м. р.
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: çay^(tr)
украински: чай^(uk)м. р.
унгарски: tea^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

отвара, запарка

Сродни думи

Производни думи