ценз
Облик
ценз (български)
ед.ч. | ценз | |
---|---|---|
непълен член | цен·за | |
пълен член | цен·зът | |
мн.ч. | цен·зо·ве | |
членувано | цен·зо·ве·те | |
бройна форма | цен·за | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- 1. В Древен Рим - списък на гражданите, с указание за тяхното имущество, с цел да се определи тяхното социално-политическо положение;
- 2. В Средновековието - натурален и паричен данък, който крепостните селяни плащат на прекия си господар;
- 3. Статистически списък;
- 4. Установени от конституцията или законите условия за получаване на определени права - избирателни, за заемане на определена длъжност и др. Изискванията могат да бъдат за възраст, пол, раса, език, националност, религия, образование, имуществено състояние, професия, трудов стаж, професионална квалификация, уседналост, местожителство и др.
Етимология
от латински: census - правя опис, списък
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
квалификация, пригодност, квалифициране