цена
Облик
цена (български)
ед.ч. | це·на | |
---|---|---|
членувано | це·на·та | |
мн.ч. | це·ни | |
членувано | це·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- парична стойност на стоката.
Етимология
старобълг. цѣна: лит. kaina „цена, полза“, авест. kaēnā- „възмездие, мъст, наказание“, старогр. ποινή „покаяние, наказание“ < ИЕ. *kwoi-neh2
Фразеологични изрази
- Единична цена – в стопанските дела, цената не единица изделие;
- Цена на сделката – в стопанските дела, произведението на количеството изделие по единичната му цена. (За сравнение, „стойност на сделката“ включва цената на сделката, прилежащите данъци и други разходи.)
Превод
|
|