целувам
Облик
целувам (български)
Сегашно време | це·лу·вам |
---|---|
Мин. св. време | це·лу·вах |
Мин. несв. време | це·лу·вах |
Повел. наклонение | це·лу·вай |
Мин. страд. причастие | це·лу·ван |
Мин. деят. св. причастие | це·лу·вал |
Мин. деят. несв. причастие | це·лу·вал |
Сегашно деят. причастие | це·лу·ващ |
Деепричастие | це·лу·вай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, [[Уикиречник:Български/Типове думи/{{{ТИП}}}|тип {{{ТИП}}}]], {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
Действие,при което устните на единият партньор се впиват в устните на другия.
Етимология
Старобълг. цѣловати „приветствам“.
Образуван от цял в значение на „здрав“, сравни ст.в.нем. heilaen, англосакс. hálettan, староисл. heilsa, лат. salutāre, salvē „приветствам“.
Фразеологични изрази
Синоними