цака
Облик
цака (български)
ед.ч. | ца·ка | |
---|---|---|
членувано | ца·ка·та | |
мн.ч. | ца·ки | |
членувано | ца·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Дълбокото вникване и познаване на някакъв конкретен проблем или дейност, която се извършва с лекота.
Етимология
Фразеологични изрази
Хванал му цаката (успешно и добре да прави нещо);
Цакам, тази "ръка" е моя! - при игра на карти.
Превод
|
|
Синоними
- начин, способ, леснина, маниер, метод, чалъм, колай, похват
- сръчност, похватност
- устройство, начин на работа