храна
Облик
храна (български)
ед.ч. | хра·на | |
---|---|---|
членувано | хра·на·та | |
мн.ч. | хра·ни | |
членувано | хра·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Това, което се яде или пие за поддържане на организма. [1]
Етимология
ст.-бълг. храна δαπάνη (Златоуст). Праслав. *xorna „храна, ядене“ (сърбохърв. храна, словен. hranа, кашуб. charna, словин. хårna, полаб. chórna „храна“, пол. стар. chrona „завет, защитено място“) е стара заемка от иран. ез. (*x(w)arna-); срв. парт. xwrn (*xwarn-) „банкет“, осет. и. хæрнæг [хärnäg], д. хуæрнæг [хwärnäg] „помен“ (*xwarna-ka-), и. хæрын [хärɨn], д. хуæрун [xwärun] „ям“, авест. хvаrənа- „ядене, пиене“, хvаr- „вкусвам“. От конкретното значение „храна“ са се развили отвлечените „охрана, пазене“, „погребение“ (рус. похороны).
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- ядене, гозба, готвено, манджа, ястие
- продукти, продоволствие
- кърма
- провизии, запас
- хранителни продукти
- обед, вечеря