ходжа
Облик
ходжа (български)
ед.ч. | хо·джа | |
---|---|---|
членувано | хо·джа·та | |
мн.ч. | хо·джи | |
членувано | хо·джи·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Мюсюлмански духовен учител или свещеник.
Етимология
От перс. خواجه през тур. hoca.
Фразеологични изрази
Превод
|
|