химикалка
Облик
химикалка (български)
ед.ч. | хи·ми·кал·ка | |
---|---|---|
членувано | хи·ми·кал·ка·та | |
мн.ч. | хи·ми·кал·ки | |
членувано | хи·ми·кал·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Писалка, при която мастилото се пренася върху хартията чрез топче.
Етимология
От „химикал“ + окончание „-ка“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|