хатър
Облик
хатър (български)
ед.ч. | ха·тър | |
---|---|---|
непълен член | ха·тъ·ра | |
пълен член | ха·тъ·рът | |
мн.ч. | ха·тъ·ри | |
членувано | ха·тъ·ри·те | |
бройна форма | ха·тъ·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- разг. Удоволствие, угода.
- Отстъпчивост, снизхождение, пристрастие.
- Душевна болка, недоволство, мъка.
Етимология
От араб. خَاطَرَ през османотур. خاطر / тур. hatır.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- угода, приятност, удоволствие
- почит, уважение, внимание, угаждане, отстъпчивост
- болка, недоволство, мъка