хаотичен
Облик
хаотичен (български)
ед. ч. | м. р. | ха·о·ти·чен | |
---|---|---|---|
непълен член | ха·о·тич·ния | ||
пълен член | ха·о·тич·ни·ят | ||
ж. р. | ха·о·тич·на | ||
членувано | ха·о·тич·на·та | ||
ср. р. | ха·о·тич·но | ||
членувано | ха·о·тич·но·то | ||
мн. ч. | ха·о·тич·ни | ||
членувано | ха·о·тич·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Безреден, безцелен, без посока. Лутащ се, носещ се по течението.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
безреден, объркан, безсистемен, несистемен, безразборен, разбъркан, забъркан, безпринципен, анархистичен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|
хаотичен хаотична, хаотично, мн. хаотични, прил. Който е в хаос; объркан, безреден, безразборен. Хаотични мисли. // нареч. хаотично. // същ. хаотичност, хаотичността, ж.