хайка

хайка (български)

хайка ±

ед.ч.		хай·ка
	членувано	хай·ка·та
мн.ч.		хай·ки
	членувано	хай·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Организирано преследване на дивеч.
2. Група, която организира такова преследване.
3. Прен. Преследване на хора заради техни убеждения.

Етимология

Заета от унг. hajtó „викач, гонач (при лов)“ с промяна на окончението като палачинка < унг. palacsinta. Срв. рум. haită „хайка“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• засада, пусия, клопка, капан, примка
• преследване, гонене

Сродни думи

хайдук, хайдутин, хайта