Направо към съдържанието

хайдутин

От Уикиречник

хайдутин (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18

  1. Истор. По време на турското робство - народен закрилник,борец срещу османското владичество.
  2. Остар. Разбойник, хайдук, крадец.

Етимология

Първоначалното значение на думата е „разбойник, крадец“, срв. употребата в дамаскин от 17 век: тогава щътъ да въскрьсньть хаидуте да дадьть рѣчь богу. Заета от тур. hajdud, което е от унг. hajdúk „наемна войска, пазеща границата от турците; телохранители; крадци“ (1554) < австр.-нем. Haytok, Heydogg, което е немското произношение на унг. hajtók, мн.ч. на hajtó „викач, гонач (при лов)“ (1514). Унг. hajdú „разбойник“ е вторично образувано от hajdúk, където -к е схванато за унг. окончание за мн.ч.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: [[]]
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

бунтовник, въстаник, четник, харамия, размирник, бунтар, революционер

Сродни думи

Производни думи