хайван

хайван (български)

хайван ±

ед.ч.		хай·ван
	непълен член	хай·ва·на
	пълен член	хай·ва·нът
мн.ч.		хай·ва·ни
	членувано	хай·ва·ни·те
бройна форма		хай·ва·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Нечифтокопитно животно. Магаре.
2. Животно, добитък.

Етимология

от турската реч - hayvan

Превод

английски: mule, donkey арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Tier норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: hayvan унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• животно, магаре, муле
• простак, глупак