животно
Облик
животно (български)
ед.ч. | жи·вот·но | |
---|---|---|
членувано | жи·вот·но·то | |
мн.ч. | жи·вот·ни | |
членувано | жи·вот·ни·те |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 62
- Организъм, представящ една от формите на живота и спадащ към останалата голяма група на органичния свят извън растенията, който се храни пряко или косвено с органични вещества, нуждае се от кислород за обмяната си и притежава системи от органи, със специализирана функция.
- Живо същество, различно от човека.
- За изразяване на неприязън или оскърбително отношение към някого.
- Пренебр. Човек без достойнство, който угодничи, раболепничи.[1]
Етимология
Старобълг. животьно, новообразувание от живот.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- ↑ ЖИВО̀ТНО – РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, Институт за български език