фрагмент
Облик
фрагмент (български)
ед.ч. | фраг·мент | |
---|---|---|
непълен член | фраг·мен·та | |
пълен член | фраг·мен·тът | |
мн.ч. | фраг·мен·ти | |
членувано | фраг·мен·ти·те | |
бройна форма | фраг·мен·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- книж. Откъс, част от художествено, литературно, научно или друго произведение.
- Запазена част от стар ръкопис или отломка от съществувало някога произведение на изобразителното изкуство, керамиката, архитектурата и друго подобно.
Етимология
От лат. fragmentum.
Фразеологични изрази
Превод
|
|