фонетик
Облик
фонетик (български)
ед.ч. | фо·не·тик | |
---|---|---|
непълен член | фо·не·ти·ка | |
пълен член | фо·не·ти·кът | |
мн.ч. | фо·не·ти·ци | |
членувано | фо·не·ти·ци·те | |
бройна форма | фо·не·ти·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Учен, специалист по фонетика.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- фонетик в РБЕ на ИБЕ