старобълг. оутро ὄρθρος (Асем., Супр., Мар., Зогр., Син. пс.), ютро ὄρθρος, също „сутрин“ (Мар., Зогр., Син. пс.), заоустра „сутрин“ (Син. пс.). Въз основа на съвременните форми се реконструира праслав. *utro, но е възможно първоначално *ustro (заоустра, старопол. justrzejszy „утрешен“, justrzenka „утро“ и бълг. диал. застра „сутрин“). Праслав. *ustro е точно съответствие на лит. aušra, латв. austra „зора“, старогр. αὔριον „утре“, лат. auster „южен вятър“, старосканд. austr „изток“, ст.в.нем. ost(a)ra „Великден“ (*h2eus-rom). Две различни форми са очевидно кръстосани на доста ранен етап. Такива са например, лит. jautrus „чувствителен, бдителен“, латв. jautrs „весел, бодър, свеж“ (т.е. утро= „свежо начало“?), откъдето следва връзка със старобълг. оштоутити „свестявам се“ (Супр.) (*ot-jutiti), съответно лит. jausti „чувствам“, atjausti „съчувствам“.
