управия
Облик
управия (български)
ед.ч. | уп·ра·вия | |
---|---|---|
членувано | уп·ра·ви·я·та | |
мн.ч. | уп·ра·вии | |
членувано | уп·ра·ви·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
Разг. Ред, законност и установяването им в обществото.
Етимология
Фразеологични изрази
Не може да има управия с такова правителство.
Превод
|
|