управител
Облик
управител (български)
ед.ч. | уп·ра·ви·тел | |
---|---|---|
непълен член | уп·ра·ви·те·ля | |
пълен член | уп·ра·ви·те·лят | |
мн.ч. | уп·ра·ви·те·ли | |
членувано | уп·ра·ви·те·ли·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | уп·ра·ви·те·лю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- управителят, управителя, мн. управители, м. Лице, което пряко ръководи учреждение, предприятие, ресторант, имение и др. Управител на болница. Управител на хотел.
прил. управителен, управителна, управително, мн. управителни. • Управителен съвет. Ръководно тяло на голямо учреждение; борд на директорите.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|