унижение
Облик
унижение (български)
ед.ч. | уни·же·ние | |
---|---|---|
членувано | уни·же·ни·е·то | |
мн.ч. | уни·же·ния | |
членувано | уни·же·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Накърняване на достойнството.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- оскърбление, обида, срам, огорчение
- самоунижение, сервилност, раболепие, подлост, низост
- компрометиране, излагане, опозоряване
- унижаване, огорчаване, покруса
- понижение в ранг, крах, провал, деградиране