улуча
Облик
улуча (български)
Сегашно време | улу·ча |
---|---|
Мин. св. време | улу·чих |
Мин. несв. време | улу·чех |
Повел. наклонение | улу·чи |
Мин. страд. причастие | улу·чен |
Мин. деят. св. причастие | улу·чил |
Мин. деят. несв. причастие | улу·чел |
Сегашно деят. причастие | улу·чещ |
Деепричастие | улу·чей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип , свършен
(класификация — )
уцелвам, попадам в целта.
Етимология
старобълг. оулоучити τυγχάνειν, ἐπιτυγχάνειν (Супр.), виж случай.
Фразеологични изрази
Сродни думи
Превод
|
|