улей
Облик
улей (български)
ед.ч. | улей | |
---|---|---|
непълен член | улея | |
пълен член | уле·ят | |
мн.ч. | улеи | |
членувано | уле·и·те | |
бройна форма | улея | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
Издълбано или направено от метал, дъски и др. място, по което се спуска течност, зърно и др. Улей на воденица. Улей за брашно. Водата за прането върви по дървен улей. 2. Отвор на тръба или съд, пригоден за изливане на течност. Улей на кана.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|