тъпанар
Облик
тъпанар (български)
ед.ч. | тъ·па·нар | |
---|---|---|
непълен член | тъ·па·на·ря | |
пълен член | тъ·па·на·рят | |
мн.ч. | тъ·па·на·ри | |
членувано | тъ·па·на·ри·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | тъ·па·на·рю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- В миналото: занаятчия, изработващ тъпани от козя или, по-рядко, от волска кожа.
- Свирач на тъпан.
- Глупак.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|