турчин
Облик
турчин (български)
ед.ч. | тур·чин | |
---|---|---|
непълен член | тур·чи·на | |
пълен член | тур·чи·нът | |
мн.ч. | тур·ци | |
членувано | тур·ци·те | |
бройна форма | тур·ци | |
звателна форма | тур·чи·но |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 21
- Представител на основния народ, населяващ Турция.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|