турме
Облик
турме (български)
ед.ч. | тур·ме | |
---|---|---|
членувано | тур·ме·то | |
мн.ч. | тур·ме·та | |
членувано | тур·ме·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
- диал. Биволско теле до към една година.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- турме в РБЕ на ИБЕ