турист
Облик
турист (български)
ед.ч. | ту·рист | |
---|---|---|
непълен член | ту·рис·та | |
пълен член | ту·рис·тът | |
мн.ч. | ту·рис·ти | |
членувано | ту·рис·ти·те | |
бройна форма | ту·рис·та | |
звателна форма | ту·рис·те |
турист-това е лице, което потреблева осножни и допълнителни туристически услуги
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- Лице, което се движи от едно място на друго, за да ходи, да се среща, да почива.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
излетник, екскурзиант, пътешественик