трибутарен

трибутарен (български)

Прилагателно име, тип

1. Който плаща данък.
2. Поданик, зависим.

Етимология

от латински tributarius, от tributum, от tribuere 'плащам, раздавам', от tribus — племе. Tribus се е наричало едно подразделение на римляните и вероятно има етруски произход или пък произлиза от tri — три.

Сродни думи

трибут

Превод

английски: tributary ед.ч. (1, 2), tributaries мн.ч. арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]