трева
трева (български)
ед.ч. | тре·ва | |
---|---|---|
членувано | тре·ва·та | |
мн.ч. | тре·ви | |
членувано | тре·ви·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Ниско растение със зелено тънко стебло; 2. Гъста растителност по земната кора, покрита с растението.
- Жарг. Ганджа, коноп, хашиш
Етимология
старобълг. трава (Син. пс.), но трѣва χόρτος, χλόη, βοτάνη „трева, злак, филиз“ (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Син. пс., Син. тр., Супр.), праслав. *trava е обратно производна на *traviti „храня, употребявам“, травити σιτεῖσθαι „поглъщам“ (Супр.), старобълг. натровѫ, натроути ψωμίζειν, τρέφειν „храня“ (Син. пс.), бълг. тровя. Глаг. *traviti, *travjǫ (*trōu-) е каузатив от *truti, *trovǫ (< *trou-)) „потребявам“: срв. пол. truję, truć „употребявам, изтребвам, отравям“, д.-луж. tšuś, tšuju „губя“, сроден със старогр. τρώω „ранявам“ (*trou-). С удължаване на коренната гласна са *tryti, tryjǫ: цслав. трыти, трыıѫ τρίβειν, бълг. трия, старогр. τρūω „изтребвам“ (*trū-)
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
- билка, бурен, плевел, буренак
- морава, зеленина, ливада
- биле, лековито растение, подправка
- отровно растение, хашиш, опиум
Сродни думи
тревка Л. Каравел. 1866, Ел. Пелин 1915. натровя, отрова, отравям
Производни думи
тревен Супр. сб.; тревист; тревица Л. Каравел. 1866; тревник; тревнина; треволяк; треволига З.Стоянов - Записки.